Закон за достъпността в България: обхват, санкции, отчитане

България урежда цифровата достъпност чрез Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги. Законът е обнародван в Държавен вестник № 31 на 11 април 2025 г. и влиза в сила на 28 юни 2025 г., с което Директива (ЕС) 2019/882 се въвежда в българското право.

Пазарният надзор се осъществява от Комисията за защита на потребителите (CCP), която е и компетентният орган по жалби за неспазване на изискванията.

Обхват на приложение

Следните продукти и услуги трябва да отговарят на изискванията за достъпност.

Продукти

• Компютри и операционни системи
• Платежни терминали и други терминали на самообслужване, като банкомати, автомати за билети и устройства за регистрация
• Смартфони и друго телекомуникационно оборудване
• Оборудване за приемане на телевизионни програми, което поддържа услуги на цифровата телевизия
• Четци на електронни книги

Услуги

• Телефонни услуги
• Достъп до аудио-визуални медийни услуги
• Услуги за пътнически превоз — уебсайтове, мобилни приложения, електронни билети и информация за пътниците във въздушния, автобусния, железопътния и водния транспорт
• Потребителски банкови услуги
• Електронни книги
• Електронна търговия
• Приемане на спешни повиквания чрез единния европейски номер 112

Изключения

Изискванията за достъпност не обхващат всяко съдържание, което един доставчик поддържа. Те не се прилагат:

• Към предварително записано съдържание, базирано на време, например видеоматериали, нито към файлови формати за офис документи, публикувани преди влизането на закона в сила на 28 юни 2025 г.
• Към онлайн карти, при условие че съществената информация в тях остава достъпна в друга цифрова форма.
• Към уебсайтове или друго архивирано цифрово съдържание, което не е актуализирано или издадено след 28 юни 2025 г.
• Към услуги, предоставяни от микропредприятия.

Глоби и санкции

Неспазването води до нарастващи санкции, с по-високи размери при повторни нарушения. Всяко нарушение е посочено като глоба или, при по-високите размери, като имуществена санкция — санкция, която законът определя и като парична санкция.

Неизпълнение на изискванията за достъпност

• Първо нарушение: глоба от BGN 1,000–5,000 (около €511–2,556) или имуществена санкция от BGN 5,000–25,000 (около €2,556–12,782).
• Повторно нарушение: глоба от BGN 2,000–10,000 (около €1,023–5,113) или имуществена санкция от BGN 10,000–50,000 (около €5,113–25,564).

Липсваща или несъответстваща техническа документация или декларации

• Първо нарушение: глоба от BGN 1,000–5,000 или имуществена санкция от BGN 5,000–25,000.
• Повторно нарушение: глоба от BGN 2,000–10,000 или имуществена санкция от BGN 10,000–50,000.

Пускане на продукт на пазара без сериен номер или друг идентификационен знак

• Първо нарушение: глоба от BGN 200–1,000 (около €102–511) или парична санкция от BGN 750–2,500 (около €383–1,278).
• Повторно нарушение: глоба от BGN 400–2,000 (около €205–1,023) или парична санкция от BGN 1,500–5,000 (около €767–2,556).

Непосочване на изискваните име, търговска марка или данни за контакт

• Първо нарушение: глоба от BGN 200–1,000 или парична санкция от BGN 750–2,500.
• Повторно нарушение: глоба от BGN 400–2,000 или парична санкция от BGN 1,500–5,000.

Липса на инструкции и информация за безопасност на български език

• Първо нарушение: глоба от BGN 200–1,000 или имуществена санкция от BGN 750–2,500.
• Повторно нарушение: глоба от BGN 400–2,000 или имуществена санкция от BGN 1,500–5,000.

Неоказване на съдействие на пазарния надзор — например отказ от проверки или непредоставяне на документи

• Първо нарушение: глоба от BGN 1,000–5,000 или имуществена санкция от BGN 5,000–20,000 (около €2,556–10,226).
• Повторно нарушение: глоба от BGN 2,000–10,000 или имуществена санкция от BGN 10,000–25,000 (около €5,113–12,782).

Във всеки от случаите оставянето на несъответствията без отстраняване води до значително по-високи санкции при последващите проверки. Степенуваната структура е предвидена така, че производителите, вносителите и другите оператори да поддържат по всяко време актуална документация, точна маркировка и пълно съответствие с изискванията за достъпност — и именно затова непрекъснатото наблюдение има по-голямо значение от еднократния одит.

Отчитане

Всички доставчици на цифрови услуги са длъжни да публикуват декларация за достъпност на своя уебсайт или в своето приложение. В нея трябва да бъде ясно посочено:

• Дали и как услугите им отговарят на законовите изисквания.
• Всички известни недостатъци по отношение на достъпността и планираните мерки за отстраняването им.
• Как потребителите могат да съобщават за пречки или да искат съдействие.

Жалби

Потребителите, които се натъкват на пречки пред достъпността или желаят да подадат жалба за неспазване на изискванията, могат да се обърнат към компетентния орган — Комисията за защита на потребителите (CCP):

• Имейл: info@kzp.bg
• Уебсайт: kzp.bg

Постигане на съответствие с QualiBooth

Изпълнението на българските изисквания предполага две неща: доказателства, че продуктите и услугите ви съответстват, и публикувана декларация, която издържа проверка.

QualiBooth сканира непрекъснато спрямо критериите за успех на WCAG, така че дадена пречка да бъде отстранена, преди първото нарушение да се превърне в повторно, а ръчните одити от хора с увреждания обхващат онова, което автоматизацията не може. Когато дойде моментът за публикуване, нашият генератор на декларации за достъпност изготвя декларация с данните за съответствието, известните недостатъци и канала за обратна връзка, които законът изисква.

За най-актуалната и точна информация относно българските изисквания за цифрова достъпност вижте официалната публикация на закона в lex.bg.